Случайна среща, поглед мил, кафе,
прегръдка силна, като за последно.
В душата ми пее влюбено щурче,
обгръща те жадно, виновно, безнадеждно.
В ума ми препускат хиляда мечти,
в ръцете ти спират и заспива самотата.
Преплетени пръсти, влажни очи,
търсещи се устни рисуват в тъмнината.
Притихва сърцето прегърнато в съня ми,
просветва небесният сив кръгозор,
Но ти не ме пускай, остани още малко,
пробудено утрото ще го направи вместо теб.