Jun 30, 2016, 11:28 PM

Среща

  Poetry » Love
1.5K 1 5

 

Случайна среща, поглед мил, кафе,

прегръдка силна, като за последно.

В душата ми пее влюбено щурче,

обгръща те жадно, виновно, безнадеждно.

В ума ми препускат хиляда мечти,

в ръцете ти спират и заспива самотата.

Преплетени пръсти, влажни очи,

търсещи се устни рисуват в тъмнината.

Притихва сърцето прегърнато в съня ми,

просветва небесният сив кръгозор,

Но ти не ме пускай, остани още малко,

пробудено утрото ще го направи вместо теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интимно е и е хубаво
  • Благодаря Лили, Светла!
    Идеми Дойдеми, благодаря за съвета.
  • Красиво много...
  • Хубаво...
  • ритъмът чезне
    малко валери петров ще помогне - има наченки на неговия тип ажамбмани

    но и генерално повече четене на поезия (от книги на автори, които не са в сайта, а и вероятно отдавна не сред нас) ще помогне също...

    усещането, че си искал/а да хванеш момент, както валери петров не ме напуска...

    има си сламка, за която да се хвана

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...