Среща
на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev
Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки
ме усмихват сред юлското пладне.
Пука плочник, напечен до бяло.
Дреме вятърът в час като този.
Бодро крачат - окръглено цяло -
две разцъфнали влюбени рози!
Губят смисъл годините пъстри
щом сърцето посоките сбира.
Той рисува понякога с пръсти,
с нежни думи пък тя го гравира.
Може завист дори да те люшне,
обич нямаш ли в своята пазва.
Или, стигнал до кривата круша,
да проходиш, подобно на Лазар.
Сякаш вечност по бира сме пили,
в късна доба на лоени свещи.
Аз не съм по разделите, мили...
Радост да ви е! До нови срещи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
