Среща
на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev
Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки
ме усмихват сред юлското пладне.
Пука плочник, напечен до бяло.
Дреме вятърът в час като този.
Бодро крачат - окръглено цяло -
две разцъфнали влюбени рози!
Губят смисъл годините пъстри
щом сърцето посоките сбира.
Той рисува понякога с пръсти,
с нежни думи пък тя го гравира.
Може завист дори да те люшне,
обич нямаш ли в своята пазва.
Или, стигнал до кривата круша,
да проходиш, подобно на Лазар.
Сякаш вечност по бира сме пили,
в късна доба на лоени свещи.
Аз не съм по разделите, мили...
Радост да ви е! До нови срещи.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
