Вървях към бяла сграда
под сиво, ледено небе
със черни птици
и се молех
на слънцето да стопли
застиналия, мъртъв свят
във бяло.
И слънцето изпрати теб.
Ти стъпи тихо на леда
и светли пръски
разсипа тишината.
А аз докоснах с поглед ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.