Среща
987
0
0
Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди...
разпръскани сълзи се стичат по наклона.
Дали умира любовта ми
или предадоха я в кърви?
Поисках те
да ме прегръщаш нощем,
когато съм невеста твоя
и после се роди надежда...
че ще ми казваш “моя”...
къде си – толкоз близо –
и така далечен –
останах да те чакам
на кафето...
където го сервираха
последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
