Среща

Тъгата, стана ми сестра...

отлюспиха се едри капки мъка с

предадена ли беше любовта?

Или случайно я закриха.

Горчива захар разпиля надежди...

разпръскани сълзи се стичат по наклона.

Дали умира любовта ми

или предадоха я в кърви?

Поисках те

да ме прегръщаш нощем,

когато съм невеста твоя 

и после се роди надежда...

че ще ми казваш “моя”...

къде си – толкоз близо – 

и така далечен –

останах да те чакам 

на кафето...

където го сервираха 

последно...