28.11.2021 г., 10:09

Урок

765 0 0

Ах, колко е кратък животът ни

родени тук... да бъдеме живи!

Препускат годините с нас

изгубени, понякога и щастливи.

 

Сребреят косите, очите сълзят,

спомени сгряват душите ни.

Есенни мъгли бавно пълзят

с втренчен поглед в мечтите.

 

Летежът младежки приключи.

Градихме характери и съдби.

Дойде време изведнъж да научим,

че пораснахме, ала дали сме добри.

 

Влюбени летяхме, лудяхме...

Сладостта си дарихме взаимно.

Ех, любов, беше ли истинска

или остана нещо фалшиво?

 

Утре ще си тръгнем оттук

скрили в тирето своят живот.

Боже, дари ни с надежда и сили

да сме готови за твоя следващ урок

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...