Ах, колко е кратък животът ни

родени тук... да бъдеме живи!

Препускат годините с нас

изгубени, понякога и щастливи.

Сребреят косите, очите сълзят,

спомени сгряват душите ни.

Есенни мъгли бавно пълзят

с втренчен поглед в мечтите.

Летежът младежки приключи.

Градихме характери и съдби.

Дойде време изведнъж да научим,

че пораснахме, ала дали сме добри.

Влюбени летяхме, лудяхме...

Сладостта си дарихме взаимно.

Ех, любов, беше ли истинска

или остана нещо фалшиво?

Утре ще си тръгнем оттук

скрили в тирето своят живот.

Боже, дари ни с надежда и сили

да сме готови за твоя следващ урок