Nov 28, 2021, 10:09 AM

Урок

  Poetry
766 0 0

Ах, колко е кратък животът ни

родени тук... да бъдеме живи!

Препускат годините с нас

изгубени, понякога и щастливи.

 

Сребреят косите, очите сълзят,

спомени сгряват душите ни.

Есенни мъгли бавно пълзят

с втренчен поглед в мечтите.

 

Летежът младежки приключи.

Градихме характери и съдби.

Дойде време изведнъж да научим,

че пораснахме, ала дали сме добри.

 

Влюбени летяхме, лудяхме...

Сладостта си дарихме взаимно.

Ех, любов, беше ли истинска

или остана нещо фалшиво?

 

Утре ще си тръгнем оттук

скрили в тирето своят живот.

Боже, дари ни с надежда и сили

да сме готови за твоя следващ урок

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...