14.10.2022 г., 15:17 ч.

Среща 

  Поезия
276 0 1

СРЕЩА
 

Покълнала мъка сред чужди поля, 
притихнала горест на чужда земя.
Покръстени мисли на стар атеист,
подсóлени рани и късна сълзá. 

И сън по не воля и сън обещан...
Женица съсухрена, цялата в плам
над мен се навеси, дори без да знам,
и каза:"Ела!" и каза:"Призван!".

"Не ме ли позна? - усмихна се тя -
Сънуваш, мърмориш в своята клетка,
не тачиш небето, не бýчиш гора...
Позна ме нали?! Баба ти Петка.

Защо си тъй тъжен, защо залиня̀?
Оставил си дом, забравил си майка?
Сънуваш, сънуваш, но тук си сега,
кажи ми какво за теб да творя?"

Пречистен възкликнах, протегнах ръка,
Пресвятата Петка да видя в нощта...
Събудих се там... и толкова сам,
а мама перéше сълзи "на ръка"... 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??