Среща...

Кълвеш. И хапеш... или ме целуваш?

В дъжда и бурята не мога да те разбера.

В очите ми се стрелкат като ястреби

фенери, фарове, вода, коса...

Стоя и чакам... чакам да ме стиснеш

и капчици живот да потекат.

Нали там някъде по мен пропуска,

нали така се вмъкна, без да разбера?

Не мога да стоя - краката ми са кухи.

Нима не помниш колко те вървях?

И слънце бях, и сладост, и разтуха...

Но май каквото искаше, така и не ти бях.

Прегръщаш ме. Това ли е прегръдка?

Пиявици, змии и снегове?

Сърцето ми прободе, после сдъвка,

пороби ме и волята отне.

Защо си тук? Не виждаш ли, че ще потъвам?

То не вали, а вече е море.

Страхувам се от тъмното, от лудост,

от солниците в твоето сърце.