ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
27.08.2009 г., 21:55 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
787 0 12

Сядам на масата – водка, цигари,

някъде в гърлото пари въпрос.

Спомени лепкави, сиви от старост –

а срещу мене – Христос.

 

Моята съвест е Той. Не говори.

Гледам към Него през облаци дим,

пия от чашата с бяла отрова,

после и двамата дълго мълчим.

 

Питам  най-сетне  – кажи ми, Христосе,

виж всички  болни, невинни деца –

грях ли купват или пък са лоши,

техните  ангелски, светли лица.

 

Виж оня старец, как с мъка преглъща

сухата, черна коричка от хляб.

Виж как вдовицата  гроба прегръща

и ти се моли нещастният сляп.

 

И, докато задавах през сълзи въпроси

помежду глътки отрова и дим –

някак  безшумно отиде си  Господ

там, накъдето отдавна вървим...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??