Среща преди раздяла
Вървеше бавно, обич ненагледна,
вървеше сам-самотен ти.
С носталгия някак ме погледна -
и тебе мъка те гори.
Поредна наша среща,
среща преди раздяла.
Докосна ме с ръка гореща,
а аз гледах те онемяла.
В този момент съм с немощни крила,
обичам те, но не ти го казвам.
С поглед викам те "ЕЛА"!
Боли ме, но не го показвам.
Качвайки се в рейса, отново ме погледна,
в очите ти долових тъга.
Това бе среща последна,
ти тръгваш, оставяш ме сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пролетното момиче Всички права запазени
