Вървеше бавно, обич ненагледна,
вървеше сам-самотен ти.
С носталгия някак ме погледна -
и тебе мъка те гори.
Поредна наша среща,
среща преди раздяла.
Докосна ме с ръка гореща,
а аз гледах те онемяла.
В този момент съм с немощни крила,
обичам те, но не ти го казвам.
С поглед викам те "ЕЛА"!
Боли ме, но не го показвам.
Качвайки се в рейса, отново ме погледна,
в очите ти долових тъга.
Това бе среща последна,
ти тръгваш, оставяш ме сама.
© Пролетното момиче All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
