Сънувах ангел аз един,

говорихме за толкова

неща,

питах го за смирението,

любовта

и разговорът случи се

така:

-Смирение що значи?

-Да съзираш Бог

навсякъде в света!

А твоите задачи - да бъдеш

тих и в любовта!

-Но как?! Наоколо е

толкоз страшно!

Навред е пълно с

врагове!

-Живей със вяра, не е

страшно!

Всички са на Бога

синове!

-Тогава защо ме

нараняват?!

Защо се гаврят те със

мен?!

-Страх ги е и оцеляват,

на егото са те във плен!

-Добре де, когато ме

нападат що да правя?

Да се бия ли или да

бягам?

Кое решение остава?

Не знам и се напрягам!

-Решението е винаги едно!

Има път към Бога и друг един-

от него по - далече!

-Значи да жертвам си живота?!

Но светец не съм! Още съм човече!

-Страх ли те е от смъртта?

-Не! За детето ме е страх!

Искам да живее в радостта

и далеч да бъде от всеки земен грях!

-Разбирам! Искаш потвърждение,

да бъдеш сигурен в Божията любов!

-Моля те! Това е пътя към моето смирение,

кажи ми! На всичко съм готов!

-Радвай се и благодари!

Чакат те щастливи дни!

Просто знай, че Бог се грижи,

обичай, прави и добрини!... 

...

И със първите петли

настъпиха зори...

А от съня остана само

усещането за ангелското

рамо...