25.03.2008 г., 9:15

Среща с любовта

918 0 5
 
   Среща с любовта

Имах среща с любовта,
оставила в душата спомен,
но не чувствам радостта,
сякаш беше помен.

Разочарованията я убиват
и носят своята тъга.
Като пирони се забиват
и отнемат радостта.

Нима душата си погубих,
защо е тази сивота?
Дали надеждата загубих
или потропва старостта?

Загубила съм вяра, зная,
без нея пролет не цъфти.
Къде си, лястовичке бяла?
При мен отново долети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веднъж долита птичето на радостта
    не го ли хванеш, знай не се повтаря.
  • Ще долети, Лили, вярвай!
    Прегръдки!
  • все някой ден ще долети...лошото и доброто се редуват...
    и при теб ще дойде слънчевото щастие...защото го чакаш
    с надежда... с много обич те прегръщам и целувам, мила Лилия.
  • Ще долети, ще видиш! Вярвай!
  • Нека долети при теб любовта!Пожелание от сърце!Прегръщам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...