11.02.2020 г., 7:17  

Среща с Венера

933 1 11

Разказвам ви един роман,

прилично романтичен -

Как мъж попаднал във капан,

напълно неприличен:

 

Мъжът си скачал на легло,

когато - кръста секнал.

Той бил с наднормено тегло,

от болката приклекнал.

 

Прегърбен, куц и без кураж,

не можел да спортува.

Решил, че може със масаж,

гърба си да лекува.

 

Отишъл сам в един салон

наблизо край квартала.

С голям, надут, червен балон

на входа, над портала.

 

Там легнал гол - очи в очи

с масажната кушетка.

Готов бил всичко да търпи,

да плаща всяка сметка.

 

А там дошла,  незнайно как

прекрасна масажистка!

Намачкала гърба му с крак,

но без да се натиска.

 

Мъжът почувствал, че лети,

че болките ги няма!

Обърнал се гърди в гърди

с красивата мадама.

 

И както бил напълно гол,

докоснал й ръката!

А тя го фраснала със стол

направо по главата!

 

Мъжът изперкал на мига,

меракът му изчезнал!

Но с малко повече нега

с мадамата си легнал!

 

Платил прескъпо за това -

“Излязъл му късмета” -

Завързал връзка със жена

със име на планета!

 

Венера... казвала се тя -

Била почти комшия!

Разтривала сърца, крака

на всеки мераклия!

 

Романът ми не свършва тук

и в него има - драма.

Венера и мъжът - съпруг

работят в Панорама!

 

 

 

 

Подарък за Иржи!

 

Следва продължение.

 

 

Юри

Йовев

Февруари

2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Елка! Болките в кръста са много лошо нещо. При тях помага само млада булка и твърд креват! 😊😊😊
  • 😊😊😊 Браво! Излекувал се човекът!
  • Благодаря ти, Мария! Венера... с име на богиня! 😊
  • Юри, изненада ме приятно и ще проследя продължението. Ах, тази Венера!
  • Краси, благодаря ти! В последната част има и екшън! 😊

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...