И ето, ти стоиш пред
мен след тригодишната раздяла.
И огън има във очите ти,
и обич има във ръцете ти,
и слънце грее в твоята усмивка.
А колко пъти тази среща
съм видяла. В нощи неспокойни,
в своето съзнание. Да,
точно там.
Сега те гледам и
не ща да се наситя.
Ти си толкоз променен.
Но обичта ми,
тя е същата.
Утре ти ще си отидеш.
Кога ли ще се видим пак?
Не зная. Но сега,
точно в този миг,
в безмълвната прегръдка
ръцете си сме сплели.
И душите ни ликуващи,
песен за обичта напяват.
Никога не казвай сбогом!...
Моля те, не казвай
сбогом!
© Деница Йорданова Всички права запазени
прегръдки от мен браво