Dec 4, 2007, 11:20 AM

Среща след години

  Poetry
2K 0 3

И ето, ти стоиш пред

мен след тригодишната раздяла.

И огън има във очите ти,

и обич има във ръцете ти,

и слънце грее в твоята усмивка.

 

А колко пъти тази среща

съм видяла. В нощи неспокойни,

в своето съзнание. Да,

точно там.

 

Сега те гледам и

не ща да се наситя.

Ти си толкоз променен.

Но обичта ми,

тя е същата.

 

Утре ти ще си отидеш.

Кога ли ще се видим пак?

Не зная. Но сега,

точно в този миг,

в безмълвната прегръдка

ръцете си сме сплели.

И душите ни ликуващи,

песен за обичта напяват.

 

 

Никога не казвай сбогом!...

Моля те, не казвай

сбогом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...