Среща със Съдбата
Дълго тъгувана
и тази среща
се сбъдна.
Дойде неочаквано
и за нея самата.
В най-лунния час
приседна до мене
Съдбата.
Очите ми върза,
за да не видя,
че е толкова сляпа.
До бряг ме отведе,
край който,
съвсем
пълноводно
течеше
животът ми.
Аз само го чувах.
А тя ми шептеше,
че тупка сърце,
което се дави
отчаяно,
там където
ни лодка,
ни брод
съм оставила.
А на другия бряг -
незабравки цъфтят,
прецъфтяват ухаещо
и се молят
за пролет...
Не плаках -
аз просто ридаех,
а съдбата
събираше
сълзите ми
в кутийка от злато.
Пусни ги със вятъра -
нежно ми каза -
с роса ще окъпят те
самотата,
трева ще поникне,
зелена
и дъхава.
Нима не си знаела,
че по-страшно
от самотата
е празното
мъжко
легло.
Сега си иди,
доспи си тъгата.
А утре при теб
отново ще дойде
зора.
Ти само
очи отвори.
Поздрав към всички с една просто хубава песен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
