Среща в парка
Очите ù блестяха, не разбрах от какво.
И друго ме привлече, нейната усмивка
и погледът ù прикован в мен.
Поисках да йù кажа нещо, но не можах.
Поисках с поглед да ù подскажа, че я харесвам,
че много искам да ù кажа нещо хубаво,
за да може нейната усмивка да не слиза от лицето.
Намирах се в парка, на една пейка си седях.
Изведнъж тя се засмя още повече, стана
и започна да ме снима.
И тогава разбрах, че не снима мен,
а една катеричка, която беше
на едно дърво зад мен.
И все пак се зарадвах на тази среща,
усмихнах се, станах и си тръгнах.
Колко малко му трябва на човека,
за да се засмее и да се зарадва на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско кирилов Всички права запазени
