27.03.2012 г., 5:51 ч.

Срещи и раздели 

  Поезия
2203 2 17

Под възглавката си крия две сълзи

и обелки от ранена обич.

Станала съм вече за резил

с лутането все по късна доба,

 

с писане на купчина писма -

знам, че тъй и няма да ги пратя.

И какво, че вече съм сама?!

Още се върти, не спря Земята.

 

Пак денят е същият глупак

с вирнат нос и стъпки полудели,

а часовникът със "тик" и "так"

отброява срещи и раздели.

 

Тайно съм си скрила две сълзи

и останки от ранена обич,

а животът сляпо си пълзи

и по нови пътища ме води.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??