15.03.2009 г., 10:46

Срещнах те

1.2K 0 5

        

 

                                                                                   

Съдбата не ме попита дали съм готова,

         а прати те смело да крачиш към мен,

         но аз ще взимам по малко от теб, ти си отрова

         с теб се чувствам жива всеки нов ден.



         Като в приказка случи се всичко,

         срещнах те точно, когато ми трябваше,

         но ме спира нещо само едничко...

         някой друг допреди малко от сърцето ми взимаше.



         Ти ме правиш щастлива - нека живеем сега,

        искам всичко - и добро, и лошо с теб да деля.

        Един общ живот с тебе до края,

        нека разберем какво им е на ангелите горе в рая.





            15.03.2009

               09:54 ч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...