5.03.2008 г., 14:37 ч.

Срещу мен 

  Поезия » Любовна
610 0 2
Срещу мен

Срещу мен стои едно момиче
и чуди се дали да му прости,
да го мрази или да го обича,
как с него да се раздели?!

Срещу мен стои и ми говори,
че на него тя е дала всичко,
че способна е всичко да стори,
но е грешно да се обичат...

Говори ми, а болката не стихва,
така нещастна е, но и щастлива,
а аз я убеждавам да се усмихва,
че така е много по-красива...

И през сълзи усмивката й блесна,
и повтори пак, че го обича,
изглежда силна, но не й е лесно
на невъзможна обич все да се обрича...

Срещу мен стои и мъка плаче,
тя каза ми, че всичко и е дал,
без него по-самотна е от сираче,
а с него по-богата е от крал...

Исках да погаля лицето й, бялото,
но спря ме стъклена стена,
всъщност срещу мен стоеше огледалото,
а аз разкайвах се за любовта...

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??