10.11.2007 г., 11:32

Срещу света

991 0 2

Мъртва душа,
изгубена в нощта.
Без чувства и съдба,
съвсем сама.
Мрак изпълва
всичко около мен,
дяволът е господар
на моя ден.
Студено е,
стоя сама във празна стая.
Искам да се променя,
но как, не зная.
Затихва всичко
и усещам самотата.
Тихичко пристъпва
и навлиза във душата.
Боли, но мъката
изчезва изведнъж.
Дочувам само
незатихващия дъжд.
В мен остана само
сянката на радостта.
Сърцето спира,
за миг изстива и кръвта.
Безчувствена
вървя срещу света.
Търсейки спасение
за болката от любовта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...