Nov 10, 2007, 11:32 AM

Срещу света

  Poetry » Love
994 0 2

Мъртва душа,
изгубена в нощта.
Без чувства и съдба,
съвсем сама.
Мрак изпълва
всичко около мен,
дяволът е господар
на моя ден.
Студено е,
стоя сама във празна стая.
Искам да се променя,
но как, не зная.
Затихва всичко
и усещам самотата.
Тихичко пристъпва
и навлиза във душата.
Боли, но мъката
изчезва изведнъж.
Дочувам само
незатихващия дъжд.
В мен остана само
сянката на радостта.
Сърцето спира,
за миг изстива и кръвта.
Безчувствена
вървя срещу света.
Търсейки спасение
за болката от любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...