Nov 10, 2007, 11:32 AM

Срещу света

  Poetry » Love
990 0 2

Мъртва душа,
изгубена в нощта.
Без чувства и съдба,
съвсем сама.
Мрак изпълва
всичко около мен,
дяволът е господар
на моя ден.
Студено е,
стоя сама във празна стая.
Искам да се променя,
но как, не зная.
Затихва всичко
и усещам самотата.
Тихичко пристъпва
и навлиза във душата.
Боли, но мъката
изчезва изведнъж.
Дочувам само
незатихващия дъжд.
В мен остана само
сянката на радостта.
Сърцето спира,
за миг изстива и кръвта.
Безчувствена
вървя срещу света.
Търсейки спасение
за болката от любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...