10 нояб. 2007 г., 11:32

Срещу света

992 0 2

Мъртва душа,
изгубена в нощта.
Без чувства и съдба,
съвсем сама.
Мрак изпълва
всичко около мен,
дяволът е господар
на моя ден.
Студено е,
стоя сама във празна стая.
Искам да се променя,
но как, не зная.
Затихва всичко
и усещам самотата.
Тихичко пристъпва
и навлиза във душата.
Боли, но мъката
изчезва изведнъж.
Дочувам само
незатихващия дъжд.
В мен остана само
сянката на радостта.
Сърцето спира,
за миг изстива и кръвта.
Безчувствена
вървя срещу света.
Търсейки спасение
за болката от любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....