26.11.2009 г., 0:41

Сряда

1.4K 0 7

 


Денят е сряда.
Слънчево добър
и носталгичен
в безсмислието
на съдбовните въпроси.
Не ги задавам.
Живея в свят
на риторичност,
където всеки
си избира кръста
и го носи.
Бърза времето.
Нарамило съдбите ни
в дисаги,
с презумпция
за висше предопределение.
Банална сряда.
Латентно сива.
Без послание.
Без смисъл.
Без сърце.

... студено е и пусто.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...