Стар мерак

23.01.2016 г., 19:32 ч.

Поезия » Любовна

1153 0 5

Каква мома беше, Радо!

Имах ти голям мерак,

пусто сърце лудо-младо

как изпуснах те аз, как?!

И сега си хубавица,

нищо, че си вече стара

и че ходиш с патерица,

и косата ти е бяла.

Но мен вече не ме бива,

лоша старост ме налегна,

дори веч не ми отива

тебе аз да те погледна.

Що ще правим, сам не зная,

но ти още си ми мила,

ще те гледам аз с оная

старческа, последна сила.

И ще спомням си унесен

за онази чудна пролет,

кога чух аз твойта песен

през прозореца отворен.

Ний съседи сме със тебе,

но по пътища различни

тръгнахме под това небе,

а не бяхме безразлични.

Как да те забравя, Радо?

Още имам ти мерак,

но сърцето вече старо

все нашепва ми: „глупак!“

И сега ще кажа тука,

огън се веднъж разгаря.

Нека служи за поука

нищо веч не се повтаря.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2016-01-24T16:31:19+02:00

Благодаря ви, момичета, за хубавите коментари. Радвам се, че ви хареса. Бъдете живи и здрави и нека често да се срещаме.
RaiaVid (Радка Видьова)

2016-01-24T16:20:02+02:00

Поздравления, Ани! Имаш страхотно чувство за хумор. А този стих може да бъде и текст на някоя закачлива народна песен
Eia (Росица Танчева)

2016-01-24T13:38:45+02:00

Хареса ми. Поздрави, Анка!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2016-01-24T11:19:26+02:00

Добре, че са тия пусти мераци, та да има какво да остане след нас! Хареса ми е се посмях! Браво!
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2016-01-23T21:52:09+02:00

Любовта няма възраст! Тя е вечно млада!