Стар мерак
Каква мома беше, Радо!
Имах ти голям мерак,
пусто сърце лудо-младо
как изпуснах те аз, как?!
И сега си хубавица,
нищо, че си вече стара
и че ходиш с патерица,
и косата ти е бяла.
Но мен вече не ме бива,
лоша старост ме налегна,
дори веч не ми отива
тебе аз да те погледна.
Що ще правим, сам не зная,
но ти още си ми мила,
ще те гледам аз с оная
старческа, последна сила.
И ще спомням си унесен
за онази чудна пролет,
кога чух аз твойта песен
през прозореца отворен.
Ний съседи сме със тебе,
но по пътища различни
тръгнахме под това небе,
а не бяхме безразлични.
Как да те забравя, Радо?
Още имам ти мерак,
но сърцето вече старо
все нашепва ми: „глупак!“
И сега ще кажа тука,
огън се веднъж разгаря.
Нека служи за поука
нищо веч не се повтаря.
© Анка Келешева All rights reserved.
