elenabili (Елена Биларева)
297 2389
13.01.2011 г., 14:47 ч.

Стара луна 

  Поезия » Любовна
808 0 23
Сънуваш луната със бяла забрадка,
oстаряла без време и все по-сама.
Някой път ще се скрия
без да преча, за кратко,
в твойта скитаща, луда и пияна душа.
И ще реша косите ù,
и ще паля огнища,
ще ù нося пантофите, днешната поща.
Ще се моля за нея – не явно, а скришом.
Ще залостя вратата за неканени гости.
И през девет дерета вода ще ù нося,
ще ù меся погачи от смях, светлина...
Отвори ми вратата, че ми втръсна да прося.
Аз без тебе съм същата стара луна.
И без тебе съм сянка на лудия делник,
изсушена, блуждаеща, с поглед нелеп.
Отвори ми вратата!
Аз съм просто отшелник,
който сбира във шепите слънце за теб.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??