29.04.2009 г., 11:20

Стара любов

1.4K 0 5

Ах, колко искам да знаеш,                              

че вечер за тебе жадувам.

Ах, колко искам да знаеш,

че нощем все тебе сънувам.

 

Не мога да свикна с това,

че ти си далече от мен.

Виновна е таз пуста съдба,

разделила ни в мрачния ден.

 

Ти може би си ме забравил -

не те упреквам за това.

Но знам, че нейде си оставил

едно познато чувство - любовта!

 

Потърси я вътре в тебе

и намериш ли я, знай,

че твоята любов към мене

никога ще няма край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Еленкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...