Ах, колко искам да знаеш,
че вечер за тебе жадувам.
Ах, колко искам да знаеш,
че нощем все тебе сънувам.
Не мога да свикна с това,
че ти си далече от мен.
Виновна е таз пуста съдба,
разделила ни в мрачния ден.
Ти може би си ме забравил -
не те упреквам за това.
Но знам, че нейде си оставил
едно познато чувство - любовта!
Потърси я вътре в тебе
и намериш ли я, знай,
че твоята любов към мене
никога ще няма край.
© Ралица Еленкова Всички права запазени