Ах, колко искам да знаеш,
че вечер за тебе жадувам.
Ах, колко искам да знаеш,
че нощем все тебе сънувам.
Не мога да свикна с това,
че ти си далече от мен.
Виновна е таз пуста съдба,
разделила ни в мрачния ден.
Ти може би си ме забравил -
не те упреквам за това.
Но знам, че нейде си оставил
едно познато чувство - любовта!
Потърси я вътре в тебе
и намериш ли я, знай,
че твоята любов към мене
никога ще няма край.
© Ралица Еленкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
