18.07.2020 г., 19:20  

Стара мома

1.2K 1 3

Стремях се да бъда добра,

но с мъжете това не работи.

Нима любовта е игра...

душевно са сякаш роботи.

 

Не виждах разбиране в тях,

размяна на роли настана

и взех да умирам от страх,

че стара мома ще остана.

 

Любовите май са мираж -

траят за ден и до пладне.

Да има късмет и кураж...

пък кой на каквото попадне.

 

Приличам на тъпо гърне

търсещо своя капак...

Мечтая с душа и сърце

да хвана последния влак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Лаврева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мома, мома, ама стара Ех, весело да е, посмях се от сърце Благодаря за оставените коментари. Усетих биологичният часовник...Той не се влияе от времена и нрави...В случая ми беше добре дошъл, като муза
  • Поздрав🙌
    Мома, ама стара! Стара, ама мома!
    Като
    Цаца, ама риба. Риба, ама цаца!
    ГотЯно е!
  • Първо да изтъкна, че мома без стара, а с хубава си е един очарователен комплимент, а понятийните ограничения, особено за това кое е старо и младо и кое от двете е по-хубаво, отдавна ги прехвърлихме като общество. Междувременно вмъквам, че любовите са си любови, но любовта е една. И за финал – интелигентността се познава по умението да се самоиронизираме и „... Приличам на тъпо гърне търсещо своя капак...” много ми хареса.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...