18 июл. 2020 г., 19:20  

Стара мома 

  Поэзия » Любовная
732 1 3

Стремях се да бъда добра,

но с мъжете това не работи.

Нима любовта е игра...

душевно са сякаш роботи.

 

Не виждах разбиране в тях,

размяна на роли настана

и взех да умирам от страх,

че стара мома ще остана.

 

Любовите май са мираж -

траят за ден и до пладне.

Да има късмет и кураж...

пък кой на каквото попадне.

 

Приличам на тъпо гърне

търсещо своя капак...

Мечтая с душа и сърце

да хвана последния влак.

© Стефани Лаврева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мома, мома, ама стара Ех, весело да е, посмях се от сърце Благодаря за оставените коментари. Усетих биологичният часовник...Той не се влияе от времена и нрави...В случая ми беше добре дошъл, като муза
  • Поздрав🙌
    Мома, ама стара! Стара, ама мома!
    Като
    Цаца, ама риба. Риба, ама цаца!
    ГотЯно е!
  • Първо да изтъкна, че мома без стара, а с хубава си е един очарователен комплимент, а понятийните ограничения, особено за това кое е старо и младо и кое от двете е по-хубаво, отдавна ги прехвърлихме като общество. Междувременно вмъквам, че любовите са си любови, но любовта е една. И за финал – интелигентността се познава по умението да се самоиронизираме и „... Приличам на тъпо гърне търсещо своя капак...” много ми хареса.
Предложения
: ??:??