Защо идваш при мен, Любов?
Върви си, предпочитам Самотата.
Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,
трябва да си вземеш и близначка,
която да упъти сърцето
на този, върху когото очите ми спря,
към моите очи и лицето,
през което прозира душата ми.
Но върви, не размисляй, не питай!
Тичай далече от мен.
Не знаеш ли, че нахално е да връхлиташ
върху човек, само минаващ край теб?
Разбери, че единствено болка
би причинило познанството с теб.
И дори и да искам - не мога
да те приема такава във себе си.
И откъде-накъде си помисли,
че вместо мен ти ще решаваш
кого да обичам и искам,
за кого в мисли времето си да отдавам?!
Нямаш право да мамиш така.
Нямаш право да превземаш същността ми.
Да насочваш моята съдба
към съдбата на твоя избраник.
© Симона Кръстева Всички права запазени