Стара познайница...
Защо идваш при мен, Любов?
Върви си, предпочитам Самотата.
Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,
трябва да си вземеш и близначка,
която да упъти сърцето
на този, върху когото очите ми спря,
към моите очи и лицето,
през което прозира душата ми.
Но върви, не размисляй, не питай!
Тичай далече от мен.
Не знаеш ли, че нахално е да връхлиташ
върху човек, само минаващ край теб?
Разбери, че единствено болка
би причинило познанството с теб.
И дори и да искам - не мога
да те приема такава във себе си.
И откъде-накъде си помисли,
че вместо мен ти ще решаваш
кого да обичам и искам,
за кого в мисли времето си да отдавам?!
Нямаш право да мамиш така.
Нямаш право да превземаш същността ми.
Да насочваш моята съдба
към съдбата на твоя избраник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Кръстева Всички права запазени