Стара познайница...

Защо идваш при мен, Любов?

Върви си, предпочитам Самотата.

Ако знаеше, че, тръгвайки на лов,

трябва да си вземеш и близначка,

която да упъти сърцето

на този, върху когото очите ми спря,

към моите очи и лицето,

през което прозира душата ми.

Но върви, не размисляй, не питай!

Тичай далече от мен.

Не знаеш ли, че нахално е да връхлиташ

върху човек, само минаващ край теб?

Разбери, че единствено болка

би причинило познанството с теб.

И дори и да искам - не мога

да те приема такава във себе си.

И откъде-накъде си помисли,

че вместо мен ти ще решаваш

кого да обичам и искам,

за кого в мисли времето си да отдавам?!

Нямаш право да мамиш така.

Нямаш право да превземаш същността ми.

Да насочваш моята съдба

към съдбата на твоя избраник.