Старата
Старата
На гости ми беше една Стара година.
Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.
С всеки ден тя застаряваше, милата.
А аз все напред бях устремен.
Имаше болка, имаше радости много.
Понякога се веселяхме, просто така.
Ден след това се поглеждахме строго,
но пак продължавахме, ръка за ръка.
Отива си милата. А свидна ми беше.
Знаете как е при раздяла, нали?
Да... Няколко бръчки тя ми донесе...
Но при раздялата все пак боли!
Само след ден Нова ще дойде.
Млада, красива ще застане пред мен.
С всеки ден тя ще става по- стара...
А аз... дали ще бъда устремен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
