Старата
На гости ми беше една Стара година.
Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.
С всеки ден тя застаряваше, милата.
А аз все напред бях устремен.
Имаше болка, имаше радости много.
Понякога се веселяхме, просто така.
Ден след това се поглеждахме строго,
но пак продължавахме, ръка за ръка.
Отива си милата. А свидна ми беше.
Знаете как е при раздяла, нали?
Да... Няколко бръчки тя ми донесе... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up