nikjelev (Ник Желев) nikjelev (Ник Желев)
3 283
Dec 27, 2016, 9:43 AM

Старата

  Poetry
802 0 4

Старата

 

На гости ми беше една Стара година.

Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.

С всеки ден тя застаряваше, милата.

А аз все напред бях устремен.

 

Имаше болка, имаше радости много.

Понякога се веселяхме, просто така.

Ден след това се поглеждахме строго,

но пак продължавахме, ръка за ръка.

 

Отива си милата. А свидна ми беше.

Знаете как е при раздяла, нали?

Да... Няколко бръчки тя ми донесе...

Но при раздялата все пак боли!

 

Само след ден Нова ще дойде.

Млада, красива ще застане пред мен.

С всеки ден тя ще става по- стара...

А аз... дали ще бъда устремен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0