nikjelev (Ник Желев) nikjelev (Ник Желев)
3 283
27 dic 2016, 9:43

Старата

  Poesía
806 0 4

Старата

 

На гости ми беше една Стара година.

Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.

С всеки ден тя застаряваше, милата.

А аз все напред бях устремен.

 

Имаше болка, имаше радости много.

Понякога се веселяхме, просто така.

Ден след това се поглеждахме строго,

но пак продължавахме, ръка за ръка.

 

Отива си милата. А свидна ми беше.

Знаете как е при раздяла, нали?

Да... Няколко бръчки тя ми донесе...

Но при раздялата все пак боли!

 

Само след ден Нова ще дойде.

Млада, красива ще застане пред мен.

С всеки ден тя ще става по- стара...

А аз... дали ще бъда устремен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0