27 dic 2016, 9:43

Старата

  Poesía
804 0 4

Старата

 

На гости ми беше една Стара година.

Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.

С всеки ден тя застаряваше, милата.

А аз все напред бях устремен.

 

Имаше болка, имаше радости много.

Понякога се веселяхме, просто така.

Ден след това се поглеждахме строго,

но пак продължавахме, ръка за ръка.

 

Отива си милата. А свидна ми беше.

Знаете как е при раздяла, нали?

Да... Няколко бръчки тя ми донесе...

Но при раздялата все пак боли!

 

Само след ден Нова ще дойде.

Млада, красива ще застане пред мен.

С всеки ден тя ще става по- стара...

А аз... дали ще бъда устремен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...