27 дек. 2016 г., 09:43

Старата 

  Поэзия
485 0 4

Старата

 

На гости ми беше една Стара година.

Над триста и шейсет дни бе плътно до мен.

С всеки ден тя застаряваше, милата.

А аз все напред бях устремен.

 

Имаше болка, имаше радости много.

Понякога се веселяхме, просто така.

Ден след това се поглеждахме строго,

но пак продължавахме, ръка за ръка.

 

Отива си милата. А свидна ми беше.

Знаете как е при раздяла, нали?

Да... Няколко бръчки тя ми донесе...

Но при раздялата все пак боли!

 

Само след ден Нова ще дойде.

Млада, красива ще застане пред мен.

С всеки ден тя ще става по- стара...

А аз... дали ще бъда устремен?

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??