Старата бреза
Защо си сама,
красива моя приятелко,
вкопчила корени
в студената земя.
Вятърът развява
изсъхналите ти клони,
и отдавнашните изпадали
по земята листа.
Сега си стара самотница,
изоставена
на края на света,
измъчвана и наранявана,
виждаща бледостта на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Иванова Всички права запазени
