13.11.2022 г., 7:51

Старата чешма

723 3 6

Зазидано момиче във чешмата

изваяно красиво  цвете от мечти

то смеси живота си с водата

от сто лета чешмата тук  струи

Водата свети, нежни песни пее

разказва ни легенди с чудеса

момичето, навярно то ги пее

 водата съпровожда песента

Вечер от чешмата девойката излиза

полива с обич цялата гора

сутрин , на капка от чучура се превръща

на пътничето  да даде вода

Къде си ти, момиче златокосо

къде се криеш ти от векове

отпивам от водичката студена

листата шепнат ми  на свой език

 достига стара,  Орфеева  песен

и цялата природа оживя

А вятър няма, тихо е в гората

чешмичката пред мен си ромоли

а някак леко ми е на душата

видях момичето от старата чешма

вградената ѝ сянка оживя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Таня за отделеното време!
  • Интересно!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ви за подкрепата,Младене,Миночка и Тони! Вниманието ви, е много значимо за мен! Благодаря ви
  • Зазидано момиче, интересна легенда и добре пресъздадена! Браво!
  • Напомня ми на "Изворът на белоногата" от Славейков. Ти си постигнала хубав ефект, като картина е.Хареса ми,Руми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...