Зазидано момиче във чешмата
изваяно красиво цвете от мечти
то смеси живота си с водата
от сто лета чешмата тук струи
Водата свети, нежни песни пее
разказва ни легенди с чудеса
момичето, навярно то ги пее
водата съпровожда песента
Вечер от чешмата девойката излиза
полива с обич цялата гора
сутрин , на капка от чучура се превръща
на пътничето да даде вода
Къде си ти, момиче златокосо
къде се криеш ти от векове
отпивам от водичката студена
листата шепнат ми на свой език
достига стара, Орфеева песен
и цялата природа оживя
А вятър няма, тихо е в гората
чешмичката пред мен си ромоли
а някак леко ми е на душата
видях момичето от старата чешма
вградената ѝ сянка оживя
© Румяна Друмева Всички права запазени