Nov 13, 2022, 7:51 AM

Старата чешма

  Poetry
730 3 6

Зазидано момиче във чешмата

изваяно красиво  цвете от мечти

то смеси живота си с водата

от сто лета чешмата тук  струи

Водата свети, нежни песни пее

разказва ни легенди с чудеса

момичето, навярно то ги пее

 водата съпровожда песента

Вечер от чешмата девойката излиза

полива с обич цялата гора

сутрин , на капка от чучура се превръща

на пътничето  да даде вода

Къде си ти, момиче златокосо

къде се криеш ти от векове

отпивам от водичката студена

листата шепнат ми  на свой език

 достига стара,  Орфеева  песен

и цялата природа оживя

А вятър няма, тихо е в гората

чешмичката пред мен си ромоли

а някак леко ми е на душата

видях момичето от старата чешма

вградената ѝ сянка оживя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Таня за отделеното време!
  • Интересно!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ви за подкрепата,Младене,Миночка и Тони! Вниманието ви, е много значимо за мен! Благодаря ви
  • Зазидано момиче, интересна легенда и добре пресъздадена! Браво!
  • Напомня ми на "Изворът на белоногата" от Славейков. Ти си постигнала хубав ефект, като картина е.Хареса ми,Руми!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...