Велев1979 (Владимир Велев)
40 621
31.03.2024 г., 18:09 ч.

Старата църква край пътя 

  Поезия » Любовна
322 2 6

      Старата църква край пътя

                 На А. 

 

Стара църква с дървен кръст 

Поникнала самичка сякаш в лепкавата пръст

Стои край пътя дълъг, неспокоен

Със вратник лекичко притворен. 

 

Отдавна в ней не влизали са богомолци

Изплашени навярно от счупените ѝ прозорци... 

Изчезнали са свещници и утвар свята

Претопени за пари от “нашите събратя”

 

И само мъничка икона

Седи където нявга трябва да е бил амвона

Обляна от един-единствен слънчев лъч

Преминал тайно сред дивата автомобилна глъч. 

 

Застанал тихо в тая божия обител, 

Оставил вънка гордост и духа на победител

Смирен помолих за каквото ми сърце мечтае

Във тая църквичка самият Бог да ни венчае. 

 

 

 

 

© Владимир Велев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Виолета! Радвам се, че ти е харесало стихотворението.
  • Искреност и чистота... Харесах и аз.
  • Благодаря, Петя! Радвам се, че ти е харесало стихотворението.
  • Красиво стихотворение. Поздравявам те
  • Благодаря, Младене! Радвам се, че ти е харесало стихотворението. Стихът на Салваторе Куазимодо си признавам, че не съм чел. Но! Си взимам бележка и ще потърся автора и стихотворението му.
  • Много хубав и искрен стих, Владимире. Поздравление!

    "Отдавна в ней не влизали са богомолци"

    Това "ней" е много на място, защото придава старинност и автентичност на изказа.

    "Обляна от един-единствен слънчев лъч"

    се родее с един знаменит стих на Салваторе Куазимодо:

    "Пронизван от един-единствен слънчев лъч".

    Това покачва ценността на творбата ти!
Предложения
: ??:??