Старата дядова къща
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи.
Пукнати тикви редя на стобора.
Плачат край мен двете бели брези.
Косерът чорли асмата на двора.
Кротичко вряскат в егрека кози.
Простичка радост гръдта ми изпълва
в миг върху бабината сундурма.
Виждам се пак момчурляче на хълма –
тръните тръгват край мен на валма.
Мурджо край лудото селско кайначе
линка – и лочи три глътки вода.
Господи, вярваш ли? Чак ми се плаче
в спомена, литнал от мен на чарда.
Винаги в своите болки се връщам.
Да го изпея докрай? – нямам глас.
Някой ден в старата дядова къща
вечен покой ще намеря и аз.
26 февруарий 2025 г.
гр. Варна, 12, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
