2.01.2012 г., 1:27 ч.

Старата година 

  Поезия » Любовна
665 0 5

Малко забързано, даже завихрено
тръгва си вече... Пусто на прага.
С ключ във ръката, леко и тихо,
с мисъл за чудо затваря вратата.

Тръгва си, някъде там, накъдето
всички обичани спомени тръгват.
Шепнат притихнали тайно в сърцето,
в мислите, в нощите после възкръсват.

Нощ неугаснала. Сълзите в очите й
сякаш посоката в мрака чертаят.
Тръгва в снега, а след нея звездите
с луди любови валят от безкрая.

Беше  година, честита и жива,
толкова хубава, даже добра.
Бяхме със нея безумно щастливи,
днес малко тъжно ни маха с ръка.

Ала след нея Нова година -
буйно препира, разпалва  жарта.
Буди в очите ни утрото синьо.
Чакат ни още добри чудеса.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??