Старата година
Малко забързано, даже завихрено
тръгва си вече... Пусто на прага.
С ключ във ръката, леко и тихо,
с мисъл за чудо затваря вратата.
Тръгва си, някъде там, накъдето
всички обичани спомени тръгват.
Шепнат притихнали тайно в сърцето,
в мислите, в нощите после възкръсват.
Нощ неугаснала. Сълзите в очите й
сякаш посоката в мрака чертаят.
Тръгва в снега, а след нея звездите
с луди любови валят от безкрая.
Беше година, честита и жива,
толкова хубава, даже добра.
Бяхме със нея безумно щастливи,
днес малко тъжно ни маха с ръка.
Ала след нея Нова година -
буйно препира, разпалва жарта.
Буди в очите ни утрото синьо.
Чакат ни още добри чудеса.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
