„Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.”
Еклесиаст 3, 17
Стара и прашясала о време
на стената ми виси икона,
а кандилцето самотно дреме
сгушено дълбоко сред амвона.
Няма кой свещица да запали,
кротичко да моли се…смирено,
с пламъци отдавна не играли
по дървото черно и студено!
Няма тук молитва за надежда,
ни за обич, ни за опрощение.
Пак само в тъмата се оглежда
моето лице в изнемощение!
Огънче отнякъде принесох,
тихо се помолих пред амвона,
сякаш че в небето се отнесох
с пламъче пред старата икона!
19.01.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
"А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно..."
Бъди благословен!