14.06.2011 г., 22:08 ч.

Старата къща 

  Поезия
549 0 4

Дърветата

пълзят със хищни листи

по къщата

и бавно я превземат...

А тя стои

безмълвна и замислена...

И споменът във нея тихо дреме...

 

Дърветата

на къщата говорят

със шепота

на летни пеперуди...

А тя мълчи,

загледана нагоре...

И спомена не може да прокуди...

14/06/2011

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се да видя прилика с една моя къща, сякаш сме гледали една и съща ! Много харесах твоите багри
  • Хубаво е някъде да спят спомени... и с тихи стъпки да ги разбуждаш!
  • Успях даже да я видя в представите си! Поздрав!
  • Хубаво си го написал!А тя мълчи,

    загледана нагоре...

    И спомена не може да прокуди...

Предложения
: ??:??